Маргарита Танева- от обява във вестник до приемен родител

За изминалите 2 години през нейната грижа са преминали общо 3 деца, всички осиновени преди да навършат 1 годинка

Празнувала Коледа с дъщеря си, внучето си и малката Йолина

Хората казват, че хубавите неща се случват тогава, когато най-малко ги очакваш. Такъв е опитът на един приемен родител, който цял живот е търсил неговото чудо. И го намира след години. Във вестник.

Маргарита Танева е жена с много житейски опит. На 57-годишна възраст, Маргарита има дъщеря, внук, имала е щастлив брак, който приключва твърде рано със смъртта на съпруга ѝ. За Маргарита това е най-тежкият момент, момент, който тя не е знаела как ще преживее.

Години наред жената носи тази тежест в гърдите си. Ляга си и става с мисълта за това, но всеки ден се бори за това дъщеря ѝ, която тогава е само на 4 годинки, да не усети липсата на баща си. Бори се и за да продължи, както досега, да дарява света и хората около нея, с добрина и чудеса.

„Винаги съм чувствала вътрешна необходимост да помагам на хората, да правя нещо добро, макар и малко, за тях,“ казва тя.

И така един ден, след години търсене на онова добро, което ще ѝ помогне да превъзмогне тъгата, тя попада на една статия. Във вестник.

„Търсят се приемни родители,“ било заглавието на статията от 2015-та година, спомня си Маргарита.

Зачела се. Статията, обаче, не давала достатъчно информация. Влязла в интернет. „Приемна грижа“ и кликнала на първия линк, който излязъл.

„Беше сайтът на фондация „За Нашите Деца““.

Прочела още. Обадила се във фондацията. Разказали ѝ. Разбрала какво всъщност е това „приемна грижа“ и какви са тези хора, които са родители, ама временно. Разбрала, че можела да помага на деца, останали без свое семейство, деца, които без приемните родители, са обречени на живот в дом…

„А всички знаем какво означава това.“

Кандидатствала. Отворила вратите си за всякакви специалисти – искала, повече от всичко, да бъде приемен родител. Минала 6-месечно обучение, в което Маргарита разбрала и на практика какво я очаква, ако стане приемен родител. От фондацията я запознали се с действащи приемни родители. Те ѝ разказали за всички онези скрити моменти на истинско щастие, с които ги даряват децата. Щастие, което нямало еквивалент. От тях научила и за най-трудните моменти – идването на всяко ново дете… и раздялата с него.

От моментите на раздяла най-много се страхували дъщеря ѝ и приятелите ѝ, много пъти я питали как ще ги преживее. На този въпрос тя отговаряла, че когато гледаш, макар и временно, едно дете, с нагласата, че правиш това за негово добро, трябва да пренебрегнеш своите чувства. Да се научиш да обичаш едно чуждо същество, да му дадеш всичката си любов, с ясното съзнание, че то няма да те помни и най-вероятно никога няма да знае за теб. Но в него винаги ще живее част от теб.

„Психическата нагласа започва от самото кандидатстване. Още тогава трябва да си наясно, че ти трябва да се грижиш за това детенце, да му дадеш всичко, от което то има нужда, знаейки че в един момент ще се разделиш с него. Защото то ще си намери свое семейство, а работата на приемния родител е да му даде всичката любов, която би трябвало да получи от семейството си, дотогава докато го намери,“ споделя тя.

След като минала оценка, в средата на 2016 г. Маргарита била одобрена за професионален приемен родител на новородени и бебета до 6-месечна възраст.

Избрала да се грижи именно за бебенца, защото вярва, че ако едно изоставено дете получи шанс още от първия си ден да живее в семейство, то неговата адаптация по-късно ще бъде по-лесна, а и ще бъде осиновено много по-бързо.

Теорията ѝ се оправдава – за изминалите 2 години, през нейната грижа са преминали общо 3 деца, всички осиновени преди да навършат 1 годинка. И въпреки, че всеки път ѝ е трудно да се раздели с децата, Маргарита приема своя професионален път не като работа, а като мисия, променяща човешки съдби. И не се отказва.

„Да си приемен родител е нещо, което променя и твоята собствена съдба – усещам една удовлетвореност, която не мога да опиша, с думи няма как.“

С приемната грижа, Маргарита намерила онова добро. Което чакала от много време.

И това добро тя ще продължи да дава на най-беззащитните същества, за да се чувстват обичани, закриляни и бързо да намерят свое постоянно семейство.

А около коледните празници, Маргарита е още по-щастлива, че е избрала този път. Защото заедно с дъщеря си, внучето си и малката Йолина, за която се грижи в момента, те прекарват най-магичната Коледа. Коледа, която Йолина иначе най-вероятно нямаше да има.